Рафет Улутюрк: „Очакваме лек ръст на активността, но декларациите притесняват част от младите“

Проект на интервю с председателя на БУЛТЮРК по предоставените наблюдения от изборния ден.

— Г-н Улутюрк, как започна изборният ден в района на Истанбул?

— По информацията, с която разполагаме, всички 22 избирателни секции в района на Истанбул са започнали работа нормално. Засега няма данни за сериозни затруднения в изборния процес. В първите часове обаче не наблюдаваме засилен поток от избиратели.

— Очаквате ли по-висока активност в сравнение с първия тур?

— Очакваме известно увеличение. По данните, с които разполагаме, на първия тур в Турция са гласували около 7000 български граждани. Надяваме се на балотажа броят им да бъде малко по-висок, но засега е рано да правим категорични изводи. Очакването за ръст трябва да се разграничава от действително отчетената активност.

— На какво отдавате по-слабия поток през сутрешните часове?

— Причините вероятно са различни. Истанбул е огромен град и придвижването до секцията изисква време. Денят започна мрачно и облачно, което също може да има значение, но не бих обяснил активността само с времето. За някои хора има организационни затруднения, а при други — несигурност около самата процедура.

— Споменавате, че част от младите се притесняват от попълването на декларацията. Какво имате предвид?

— По наши наблюдения някои млади хора се колебаят именно заради документа, който трябва да попълнят. Притесняват се дали ще разберат правилно текста на български, дали ще изпишат данните си вярно и дали няма да допуснат грешка.

За човек, който рядко пише на кирилица, един формуляр може да се превърне в сериозно притеснение. Понякога въпросът в съзнанието му е съвсем прост: „Ами ако не успея да го попълня правилно?“ По наши наблюдения при част от младите това колебание води и до отказ да отидат до секцията.

— Това означава ли, че младите нямат интерес към България?

— Не можем да направим такъв общ извод. Езиковото затруднение само по себе си не показва какво отношение има един млад човек към България. Много от тези младежи са родени и образовани в Турция. България присъства в живота им чрез родителите, бабите и дядовците, семейните истории и родните места.

Но семейната връзка и увереността да преминеш през административна процедура са различни неща. Не бива автоматично да приемаме притеснението за безразличие.

— Какво показва този проблем в по-дългосрочен план?

— Показва нужда от по-разбираема и навременна информация за процедурите. Хората трябва да могат лесно да намерят официални разяснения: какъв документ се попълва, какви данни се изискват и към кого могат да се обърнат при въпрос.

Това е въпрос на достъпност на административното обслужване. Правилата трябва да се спазват, а обясненията за тях да бъдат ясни и достъпни. За да разберем мащаба на проблема обаче, са необходими и данни, а не само отделни наблюдения.

— Как гледате на отношенията между институциите и младото поколение?

— С повече внимание и по-малко готови обвинения. Зад едно колебание може да стои неудобство, езикова несигурност или предишен неприятен опит. Ако искаме да разберем младите, трябва първо да чуем какво ги затруднява.

Връзката с България се изгражда през цялата година — чрез езика, културата, образованието, семейните контакти и отношението на институциите. Един изборен ден само прави тези по-дълбоки въпроси по-видими.

— Каква е прогнозата Ви за оставащите часове?

— Възможно е с напредването на деня потокът да се увеличи. Нашето очакване остава за лек ръст спрямо първия тур. Дали ще се потвърди, ще можем да кажем след края на гласуването и публикуването на официалните данни.

Днешният ден поставя и един въпрос отвъд числата: доколко хората се чувстват уверени и разбират процедурите, чрез които упражняват гражданските си права. Отговорът заслужава внимание и след приключването на изборите.